Забранената гора

Хейли се поуспокои и стана, казвайки ядосано:
- По точно другия кретен беше пиян. Уф, щом трябва. Чао!
Тя се обърна към Симон с поглед, по който ясно се разбираше, че я пита дали тя ще остане.

-Чао-каза Симон и се обърна към падналата на земята Хейли.Отиде до нея и седна.
-Хей,знам че ти е трудно.И аз съм имала моменти,когато съм ги виждала,но мъртвите са си мъртви.Аз не съм познавала родителите си и не знам много неща за тях.Нямала съм и приятели.Ти поне си има това щастие.Не знам дали е било хубаво,но доколкото разбирам е така.Сега се стегни и ставай.Трябва да с евърнем в гората..някак си.
Симон стана и подаде ръка на Хейли.

- Знаеш ли какво? Ти си абсолютно права! Бзз... ние трябва, ама наистина трябва да се махнем от тук!
В този момент една мъдра мисъл осени Хейли.
- Знаеш ли, чувала съм, че ако желаеш нещо, ама наистина го желаеш то ще стане! Искаш ли да пробваме?
Симон кимна и хвана ръката на Хейли. Те затвориха очи и Хейли започна да мисли за Алис, за Джейк, за всички от компанията. В същото време момичето до нея си мислеше как един ден тя ще намери брат си.
Изведнъж духна силен вятър и Хейли отвори очи. Видя, че някакси летят из пространството и извика:
- Симон дръж се силно за мен и в никакъв случай не ме изпускай!!!
Тя усети как пръстите й се изплъзват от тези на Симон, но Хейли я хвана още по- силно. След по- малко от минута вятърът спря и те се озоваха в Забранената гора.
- Олее, ама то стана!- извика Хейли с треперещ и учуден глас.

-Отлично-каза Симон без особено влагане на чувства в гласа си
-А ти...не искам да се обиждаш,но защо се държиш някак си...все едно не ти трябват другите?Някак си все едно ни няма?
-Защото не съм свикнала да ви има-каза Симс-Виж сега,Хейли,аз съм имала много по-труден живот от който и да е.Не вярвам да има по-гаден от моя...Е,сигурно има,но не съм живяла леко.Също не съм свикнала с чужда компания.Не искам да си мислиш,че не искам да сме приятелки или каквото и да е било.Просто на мен ще ми е нужно доста време,за да свикна.А и...не мога да се променя напълно.

- Никой не те кара да се променяш. Ама никой! Глупаво е да се промениш, за да угодиш на някой друг. Никой не те е карал да свикваш бързо.- каза Хейли и продължи- Не знам колко труден живот си изживяла, няма и как да разбреа освен ако ти не ми разкажеш. Не съм имала кой знае колко труден живот. Даже мога да кажа, че съм си живяла добре. Нямала съм лишения досега.
Тя се замисли над живота си и погледна Симон.
- Дай да сменим темата, а? Ти какъв стил музика обичаш?

-Хм...рядко съм слушала музика-Симон не се притесняваше ни най-малко от пропуснатите неща.Животът беше пред нея.-Иначе харесвам бавните и тъжните песни.Те ми подхождат.Харесвам иначе и тази живата музика...как се казваше...рап!А ти?Каква слушаш?

-Ами, зависи от насторението! Ако съм се сдухала ще слушам тъжни песни, ако съм веслела, ще слушам поп или нещо, на което се танцува. И метъл слушам, когато ми е безинтересно. Общо... слушам всичко.- отговори Хейли и се усмихна.

-Aми добре.-Симон сложи гуглата си.Не обичаше да показва косата си,незнайно защо.-Хайде да се връщаме назад.
-Добре-кимна другото момиче и двете тръгнаха,но изведнъж Симон се спря.
"-къде си,Симон?"-питаше я Даркхаус в съзнанието си
"В някаква гора"-отговори му момичето
"В училището ли?"
"Да"
"Не излизай от там и не се сприятелявай с Блек"
"Кои са Блек?"
"Директорът,Драко Блек и избягвай контакта с Волдемор,което не знам как ще стане"
"Но аз се запознах с Драко и...видях дядо му"
"И?"
"Нищо."
"Внимавай какво правиш Симон.Аз те наблюдавам винаги"
"Знам Даркхаус"-каза му остро тя и затвори съзнанието си.
Хейли я гледаше странно.
-Какво има?-попита Симон
-Какво ти стана на теб?-учуди се грифиндорката
-Ооо нищо.Говорих с Даркхаус.Но я чакай малко.Лоу!-извика Симс-Лоу!
Изведнъж към тях се затича вълкът й.Хейли се изплаши и се скри зад Симс.
-Не се безпокой,Хейли.Щом си с мен никой вълк няма да ти направи нищо,а още по-малко Лоу.Това е домашният ми любимец.Хайде да с еприбираме.-каза слидеринката
-Добре-кимна Хейли
Когато стигнаха до замъка грифиндорката каза:
-Ще се видим пак.
-Да,добре.-кимна Симон и се запъти към подземията.

Том влезе в Забранената Гора и започна да се разхожда.

Том спокойно седна под едно изгнило дърво и се замисли.

Изведнъж се чу някакъв шум от храстите. От там изкочи един огромен паяк и погледна Том. Том бързо сата и извика:
-Експелиармус!
Паяка литна малко назад и тръгна след Том. Тогава Том се убърна и извика:
-Риктосемпра!
Паяка се убърна с краката нагоре и остана така. Том тръгна да излиза от забранената гора.