Забранената гора

Тук се криеха всякакви зловещи твари и дебнеха да разкъсат някой на пърчета ако не в най-добри случай да му изпият кръвта! Естествено,че тук ще идвате за кеф!

Но се появи Драко.Той видя момичето и махна слушалките на плеъра си от ушите си.
-Охо,как сме?Нощната разходка е само за изклуфялите!-викна и Драко.
Когато тя се обърна беше наистина красива,но тъжна.Видя момчето и...

-Ей спокойно аз не ям!Опа не се плаши зад теб е един познат.Ей!-викна Драко,но беше късно.От там се задаваше не кой да е ,а самият Лорд Волдемор.
-Здравей,Драко!Да те отърва ли?
-Не,дядо не виждаш ли,че ми я позната?!-викна момчето и потупа Симон по рамото.
-Е ,приятно ми е дъще на Даркхаус!-каза Волдемор и ледената му физиономия се изви в усмивка.
-Дядо между другото и двамата сме киснали слидеринци!-побърза момчето да се изфука,за да не забрави после.
-Е това се казва добре работа.Как е баща ти?Още ли се занимава с този Хогуортс?
-Ами да.Ами то това му е работата,бе,дядо!
-Добре тогава!Аз ще тръгвам,зает човек съм!-каза Черния Лорд.-ПОздрави Даркхаус от мен,Симон.
-Е поне се запозна с дядо ми!-каза момчето и се усмихна.

-Какво е това нещо?!ПРОТЕГО!-реагира бързо Драко.После премахна магията,защото се сети,че наистина може да е домашния и любимец.-Доста странен любимец!
-Доста странен дядо!
-Добре ,де!-каза Драко и изгледа съществото.-Аз пък си имам вампир!
-Ама...
-Шегувам се...Симон ли беше.Странно същество е това.Хм...момент да си спомня...А,да значи яйце от змия,люпено от кокошка и жаба през ден ,нали?Това е кръстоската ,от която се получава домашният ти любимец!
Драко огледа гората.
-Да влезем по-навътре!Така ,де обичам приключенията!-каза Драко и погледна момичето.

-Хей,болката не я обичам.Не си мисли,че по-навътре ще ни се случи нещо!-викна момчето и я настигна.-Е ,какъв е този Даркхаус.Някакъв клоун или нещо от този род?

-Съжалявам за семейството ти.Хей защо не се обърнеш на бунт с този Даркхаус мога да кажа на дядо да ни помогне да го унищожим.Искаш ли?-погледна я Драко с надежда.

-Ами да!Подтикнат е от много неща - желание за власт,желание за власт и хм...Като се замисля май е само това.Хайде не си мисли,че замислям нещо лошо искам да спра човека,който се опитва да те малтретира като домашен любимец.Все пак като гледам сме сходни души.

- Ей, ти, русокосия! Не си ли чувал, че има страааашни същества вътре?- провикна се Хейли и направи смешновата физиономия, като сви ръце и се начумери. Тя се приближи и го погледна. Имаше страхотно сини очи, почти същите като нейните. Те се загледа в тях и видя някакъв чаровен отблясък. След това погледна момичето до него и си помисли "Леле, тая е страхотна!" и подаде ръка:
- Хейли. От Грифиндор.
Тя все още гледаше момичето. Тя и влияеше някак... необяснимо. Тя тръсна глава и каза:
- Хаха, имах чувството, че ми четеш мислите... не ги четеше нали? Та кои сте вие?
Тя тръгна напред и добави:
- Не ви е страх нали?

-Ами добре.-каза Драко и седна до едно дърво.-А ти си?-посочи към Хейли той.-Аз съм Драко Блек викай ми внук на Волдемор.-изфука се неописуемо много Драко.

- Леле... гордееш ли се, че си му внук? Голяма работа! Трябва ли да бъдеш внук на някой известен, за да се прочуеш? И мога да стана известна, сама обаче. Без никой да ми помага. Предпочитам сама да се издигна, отколкото да се възползвам славата на някой друг..
В този момент тя погледна Драко в очите и каза:
-Напомняш ми на някого, който изчезна много отдавна. Беше мой приятел.. Н-няма значение. - сменяйки темата Хейли добави- Аз искам да се запиша в куидичния отбор.. Много ме бива да съм биячка.
Тя се усмихна и пак загледа Симон.

- Ооо, сигурна съм, че искаш!- забърза да отговори тя. - Знаеш ли колко е забавно?! Постоянно се бъзикате и пускате тъпи шеги...
Казвайки това тя веднага се натъжи. Стана й мъчно за Джейк. Тя изби мислите за него от главата си и продължи, смеейки се:
- Не ме интересува слвата, просто отговарям. И не, Драко, няма да те наричам внука на Волдемор.
В този момент тя избухна в смях и другите двама я изгледаха много учудено.

Драко усети,че това изфукане разби рекодите.
-Съжалявам,но съм такъв.Свикнал съм на богатство и слава...А сега е по-различно.Чувствам ви за близки ,а се познаваме по час-два.
Драко извади пръчката си и после я прибра.Държеше се като побъркан и усети,че нещо му става.Може би тъпотията е заразна...
-КАКВИ ГИ ДРЪНКАМ?!-той не можеше да се въздъжа.Започна да танцува рап и да играе брейк.Не го свърташе на едно място.
Изведнъж всички сякаш се магипортираха на огромно изгрище с множество публика,а Драко стоеше на една сцена и рапираше,пеейки някакъв рап.Бумтяха огромни тонколони и публиката викаше "ДРАКО,ДРАКО!"Той скачаше и се въртеше на глава.Танцьори зад него играеха супер рап и брейк.Изведнъж сцената изчезна и множество лампи се движеша в кръг.Драко беше на подиум и множество фенове скачаха край него.
-За всички мой фенове!!!!!!!!!!!-викна Драко и продължи да рапира здраво.Смееше се и правеше "Лунната походка".Две момчето рапираха отстрани и танцуваха...
Огромна мъгла замълги лицата на магьосниците и те сякаш започнаха да падат,да падат и паднаха на едно гробище.
-УОУ!Какво беше всичко това?!??!-викна Драко и не знаеше да се смее ли да плаче ли.

- Сега доволен ли си?- каза ядосано Хейли- Озовахме се на гробище! Идиот! Не знаеш ли, че ако желаеш нещо толкова силно, то става реалност?? И после, разбира се си плащаш...
В този момент тя погледна Симон и видя, че тя гледа много странно, все едно е била на това място и преди и каза:
- Хей, защо гледаш така? Да не би да си идвала тук?
Хейли седеше в очакване на отговор.

-Вижте аз мисля....УААААААА!!!
Отново се завъртаха.След малко бяха в пуст замък.Там Симон стоеше на средата на огромна зала и размахваше пъчката си.Правеше различни номерца.След малко влезе набит и висок мъж с черни мустаци.
-Здравейте ,гоапожице Даркхаус.
-Здравей,Даркхаус!-каза надменно момичето и Даркхаус се поклони в краката и.
-Обичам да ме карате да ви служа.
-Доведи ми брат ми!
-Веднага,мис.
Мъжът отвори вратата и точно някой да влезе и всичко се замъгли и те паднаха в гробището.
-Хей това вече е прекалено!!!-викна Драко и загледа Симон подозрително.-ЕВРИКА!Става така,че виждаме най-голямате мечта на другия!Ами да!Това е моята мечта,а твоята Симон е да видиш брат си и да ти се кланя Даркхаус.Значи...-Симон и Драко се обърнаха към Хейли и зачакаха следващата мечта.

- О, не! Не, не, не, не... - замърмори Хейли. Те започнаха да се въртят и се спряха насред една поляна до едно езеро. До тях седяха момче и момиче, опряли се един о друг. Тя ги погледна и се разплака. Те се обърнаха и тогава, виждайки я, те се засмяха.
- Чудехме се кога ще дойдеш, Хейлс!- каза момчето, а след него момичето добави- Ей, Ейч Ти! Цъц- цък! Помниш ли?
- Да, цък- цък. Алис, Джейк... в този момент Хейли се разплака още повече.
- Ей, стига де! Не беше ти виновна... какво да направим сега, онзи не беше трезвен. Добре, че ти беше отзад.
- Не, не е вярно! Аз ви накарах да отидем, аз ви накарах! Ако не бях аз, вие още щяхте да сте живи! О, боже, защо? Защо съм такава глупачка?
- Хайде де, няма как да се върнем... Хейли! Нямаме много време... единственото, което искаме да ти кажем е, че сме щастливи тук! Не се притеснявай за нас. Ще се видим и друг път- каза Алис и добави- Цък- цък!
- Обичаме те, Хейли!- добави Джейк и всичко започна да се върти бързо. Образите на мъртвите й прители все повече изчезваха, докато не изчезнаха напълно..
- Не, не! Цък- цък! Алис, Джейк, върнете се!
На фона на тъното небе се виждаше как едно русо момиче беше паднало на колене и плачеше, а отзад стояха момче и момиче, съжалявайки Хейли.

Драко се усмихна.
-Това беше гадно обаче.Загинали са при нетрезво каране предполагам.Няма да зачеквам тази тема.Е ще трябва да си ходя.Тати и дядо тази вечер ще имат работа до късно вечерта и аз ще бъда сам у нас.Обичам това време от месеца.-Драко направи замислена физиономия.-Е дано си прекрахте добре.Чао!-Драко помаха и си тръгна