Болницата Св. Мънго

Тук са всички лекари за магьосници.

Драко и Хейли тичаха по огромните и дълги коридори,търсейки стаята на Сара.Драко видя Сириус пред една врата и дотича.
-НЕ!-викна Сириус.-Не влизай!
-Няма пък,влизам!!!-викна момчето.
-Казах ти,не!!-упорстваше Сириус.
Драко го погледна студено и в този момент една сестра отвори вратата.Драко видя безжизненото телце на Сара и машината,която показваше,че бебето няма пулс.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-огласи цялата болница той!-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-не спираше да вика.
-ДРАКО!-викна Сириус и хвана момчето.-Успокой се ,не е това ,което си мислиш.Един човек е объркал и е заразил с грип сестра ти ,може да има последствия ,но той май я е заразил нарочно...
-КАКВО?!-викна момчето като видя как един просяк стои над Сара и държи пръчки хилейки се.-НЕЕ!!-викна Драко и се затича към просяка,а Сириус го хвана през кръста и едвам го възпираше.Драко викаше с всичка сила и няколко сълзи изхвърчаха от лицето му!-Този е подлец,подлец е!!-викаше момчето и вадеше пръчката си.
Освободи се от баща си и скочи към просяка.Още щом го докосна усети познато дърпане зад кръста.Сякаш хвърчеше из пространството.Въртеше се и много бързо се магипортираше на някое изключително далечно място.
-ААА!-викна той като падна на някакво гробище и се удари силно.
Момчето се изправи и пред него стоеше някакъв гадняр с черна маска.
-Пипнах те,хлапако!-викна той и се засмя.
-Просякът е бил черен маг!-викна Драко ,изправи се и извади пръчката си.-Ти!
-Да,аз!-смееше се мага.-Ще те убия ,сега си в моя свят далеч от всички.
Драко дишаше тежко и мага също.Всичко друго беше тишина."Това е края така или иначе!" мислеше си Драко.
"АВАДА КЕДАВРА!"
"АВАДА КЕДАВРА!"
Чу се два пъти смъртоносното проклятие и две зелени сетлини рухнаха от пръчките на биещите се.Зелените светлини се оплетоха в златиста нишка.Огромно зелено кълбо се извисяваше над пустото гробище.От гробищата се надигнаха зелени кълба и се разппръснаха из мястото.Земята трептеше и се тресеше.Драко и мага се гледаха ледено и между тях огромното зелено топче изкарваше огромни зелени,червени и златни громотевици.Чу се БУУУМ!Зеленото кълбо изчезна,песента на феникса заглъхна,златистата нишка се прекъсна,като език по заледена стомана,като плът в пламъщи...Всичко около тях гореше.Тя се намираха в огнен капан.Драко и мага лежаха и просто нямаха сили да станат...

Симон беше дошла тук заради някаква дълбока рана,причинена от Черната магия на Даркхаус.Момичето не знаеше как да я излекува,а бе прекалено горда за да помоли мъжа.Лечителите оправиха нещата,но отново й остана белег на рамото.Момичето тръгна бавно по коридора като мислеше да излиза.Тогава мина по коридора,където беше Драко.Момичето видя как слидеринце лежеше на пода и отиде до него с бавна походка.Видя до него отново на пода някакъв мъж,а над момчето се бе надвесил друг възрастен мъж.Момичето отиде до двамата и клекна.
-Драко,добре ли е?-попита тя Сириус без да знае с кого разговаря.

-Изведнъж изчезна и после отново се върна.Направо не знам какво става и какво му е.А сестра му е тежко болна и заразена от вирус.Може да има сериозно последствия.-лекарите сложиха Драко не едно легло и Нарциса,Сириус и Симс влезнаха в стаята и Сириус обясни какво е станало на гробището.

-Интересно...-замисли се Симон-Хм...мога да ви помогна със Сара.Това е много Черна магия,но и аз съм боледувала от нея....Ако може да се нарече боледуване.Трябва ви доста специална отвара.Мога да ви я донеса до...30 час.Не знам обаче дали детето има толкова.Ако ми позволите ще го направя само ми кажете това време много ли е?
Тя говореше предимно на Сириус,но гледаше ту Драко,ту Сара.

-Бебето няма и ден и ако не измислим нещо бързо.-каза докторът докато милваше Сара и се опитваше да я събуди.
-Обречена е.-каза Драко и избърса сълзата ,която се стече.
-Плачеш ли?-попита Нарциса ,която не можеше да си поеме дъх от рев.
-Мамо,Сара е най-ценното нещо в живота ми!Какво очакваше...
-Трябва да има начин.-каза Сириус.
-Няма.-каза докторът.
-Ами тогава?-попита Нарциса.-Да я оставим да умре?Съкровището ми!-викна жената и прегърна с всичка сила Сириус и заплака на рамото му.
-Сара.-въздъхна Драко и погледна безжизненото телце на бебето.-Сестричката ми...

Симон гледаше семейството.Бяха наистина тъжна гледка.Мозъкът на Симс работеше бързо.Трябваше да се провре в замъка на Даркхаус без той да разбере,което бе невъзможно,но тя щеше д аопита.Момичето отиде до Драко и му прошепна.
-Сара ще живее-след тези думи тя излезе от стаята и изобщо от болницата.От там си направи летекод и отиде до замъка.

-Дано ни помогне.
-Едва ли.Бебето ше умре и...-каза доктора.
-Стига си го повтарял,бе!-викна Сириус.-Разбрахме вече!
-Спокойно,тате остави го тоя.

- Ще помогне.- обади се някой от вратата. Това беше Хейли. Тя беше пребледняла и трепереше. Тя отиде и прегърна Нарциса, след това Сириус, а накрая Драко.
- Дано!- прошепна момчето.
Всички зачакаха с нетърпение Симон.

Симс вървеше бързо през коридорите.Подминаваше странните погледи и гледаше само напред.Стигна до желаната стая.Влезе и за първи път свали наметалото си тук.Много от лечителите ахнаха.Малката не им обърна внимание и махна наметалото си.Изкара малкото шишенце от джоба си и се приближи до Сара.
-Поне я свестете!-промълви момичето
-Не можем.
Симс ги изгледа гневно.Извади магическата си пръчка и промълви някакви заклинания.Сара се събуди,но някак си странна.Все едно не осъзнава нищо.Слидеринката й наклони главата назад и отвори шишенцето.Наля малко в устата й и я накара да преглътне.След това отново промълви някакви заклинания и бебето отново се отпусна и заспа.
-Ако до 24 часа не се оправи значи...няма шанс-каза най-спокойно момичето.

Драко се очуди.
-Какво беше това,което изсипа?И откъде го взе?От Даркхаус ли?Да не я умориш!-Драко отиде до бебето и го прегърна.След това седна и всички зачакаха бебето да се събуди.

- Спокойно, Драко! Симс си знае работата.
Изведнъж се чу кашляне. Всички скочиха на крака. Сара се бе събудила.

-Да.Едно време той беше направил същото с мен и това ме спаси.И...няма да я уморя.
-Спокойно,Драко!Симс си зне работата.
-Точно така!
Когато се чу закашляето всички се обърнаха към Сара и леко се поуспокоиха.Само Симс гледаше в една точка и мислеше нещо отново...

Бебето се прозяваше и се оглеждаше.След малко започна да се смее.След това се разплака.Драко отиде до нея и започна да я целува и гали и прегръща.
-Сестричката ми!Сестричката ми!-раздваше се той.

Симон гледаше как всички се радват не бебето.Само тя се държеше студено.Вътрешно беше радостна,но не можеше да показва чувствата си.Момичето постоя малко отстрани и после излезе навън в коридора като на вратата промълви.
-Аз ще постоя малко навън,за да ви оставя да й се нарадвате.

Драко отиде при Симон.
-Какво става?Някакъв проблем ли има?-Драко я погледна

- Драко,хайде влизай, ние ще останем тук.- каза Хейли и се обърна към Симон.
- Те ще са ти много благодарни.
- Хм..- замисли се тя.
- Няма какво да мислиш, ти си героя на деня!- усмихна се Хейли.

-Разбира се,че не Драко.Просто не искам да ви притеснявам.
-Ти не ни притесняваш.
-Там е нещо като семейна обстановка,а аз...
-Какво ти?
-Няма какво "дъщерята на Даркхаус" да прави при вас.-изтърси накрая Симон

-Ти не си му дъщеря.Той те е излъгал!-Драко се усмихна.-Ела при нас става ли?

-Хм...ами добре.Щом казваш,че не преча.-каза момичето и влезе в стаята като за компания издърпа и Хейли.Двете застанах малко на страна и загледаха семейство Блек.

-О,хайде да си ходим!-каза Нарциса и всички се магипортираха в Лондон и родителите взеха Сара и се прибраха докато Симон,Хейли и Драко отидоха да си говорят.