Замъкът на Даркхаус

Замъкът се намира в най-далечните околности на Лондон.Прикрит е за мъгъли,а и магьосници трудно могат да влязат.Има куп магии,които са създадени от Даркхаус и са на никому неизвестни.Малка част от тях ги знае Симон,но това са зловещи заклинания,които не е добре да се показват.Целият замк е обитаван само от Даркхуас и Симон.Няма прислужници.Навсякъде е много мрачно и във всяка стая може да дебне опасност.

Замъкът на Даркхаус F127hmgxs

Това е стаята на Симон,когато е в най-добро състояние.Иначе има паяци,прах,счупени предмети и всякакви такива неща из цялата стая.Нея не я интересува.Момичето от 8-годишно няма страх от нищо...дори и от смъртта.

Стаята на Даркхуас едва ли някой ще разбере как изглежда...Дори на Симон не е разрешил да влезе вътре,а тя може би се смята за най-близкия му човек.

Директно когато излезеш от замъка се озоваваш в гора.Това е пречката Симс да не може да избяга.Колкото и добре да познава мястото,той знае как да се защити от нейното напускане.

Преди много,много време...Преди девет години в замъка влиза Даркхаус на ръце с малко слабо телце.Това беше Симон.Мъжът вървеше бавно,за да не събуди малкото детенце,което бе заспало по пътя,а преди това бе плакало толкова много...Отиде в покоите си.Остави я на леглото и излезе от стаята като я заключи добре.След половин час се върна и взе детето отново.Отиде до съседната стая и го остави в детска кошничка.Стаята бе обзаведена прекрасно.Мъжът искаше детето да се чувства добре поне през първите си години тук,защото след това нямаше да я остави на спокойствие.Детето се събуди.Погледна непознатия и се разрева.Той не знаеше какво да прави.Не знаеше как да се оправя с деца.Знаеше само как да убива.
-Симон...Симон стига си плакала!-разкрещя се той на двегодишното бебе.
Момиченцето се разплака още повече.Даркхаус й обърна гръб.Призова бебешка храна от детски магазин и я сложи пред детето.
-Гладна ли си?-попита несигурно той.
-Да-каза с детско тънко ласче малката-А ти кой си?
-Аз ли?Аз съм твоят баща,Симон.
-Не,не си.Аз си имам татко.
-Вече не.
-А къде е бати?
-Няма да видиш повече брат си,Симон.
След тези думи мъжът излезе от стаята като отново я заключи.От вътре се чуваше детски плач.

14 февруари 2003 година в стаята на Симон влиза Даркхаус.Момиченцето,досега играло си с кукли го загледа оплашено.
-Днес е твоят рожден ден,Симс.От днес започват мъките ти дете.До сега не знаеше какво е това.Сега ще научиш какво е подчинение и магия.
Малката не разбираше съвсем какво й говори...баща й.
-Тати...какво си намислил?
-Няма да ме наричаш така детенце!От сега нататък за теб съм Господаря или Даркхаус.Ти си избираш,но мисля че за сега не ти отива да ме наричаш по фамилия.
В ръцете си мага държеше 5 дълги пръчки.
-Хвани сега всяка една по една и която е най-добра за теб с нея ще останеш.
Малката взе едната пръчка и я размаха.
Нищо не се получи.Това се повтаряше и с втората и третата.От четвъртата излязоха искри,а петата не направи нищо.
-Добре.Вземи тази-той й подаде четвъртата-Сега,моето малко дете,започва всичко..От днес нататък всеки ден ще ставаш рано и ще те обучавам.Ти ще станеш най-добрата Черна магьосница на света и ще продължиш моето дело.Нали дете?
Симс го гледаше с интерес.
-Не ме гледай така!-викна й той,а от нейните очи потекоха сълзи-Не плачи!Ето ти го първото правило.От сега нататък няма да пророниш нито една сълза.Ако го направиш отиваш в кулата.А нали съм те водил там?Там е страшно и гнусно.Има мишки.Ще те окова в окови и ще те държа там по месеци.
Момиченцето се разплака още повече.
-Искам мама...-това го бе повтаряла толкова много пъти...
-Майката е мъртва детенце!Край!Няма я!Хайде ставай!Започваме упражненията!
Симс не помръдна.Даркхаус отиде до нея и я хвана грубо за ръката като я изправи.
-Каквото ти кажа това ще правиш,малката!Мъчението започва!-каза той й я изведе дърпайки я за ръката.Отиваха в някаква зала,където детето щеше да се упражнява.

Беше толкова тъмно,а Симс вървеше между дурветата.Виждаше замъка в далечината,но кога щеше да го стигне.Вървеше ли вървеше.Момичето се оказа пред вратата на постройката.Портата се отвори с шумно скърцане.Момичето влезе в сградата и се запъти направо към подземията.
-Къде отиваш,малка ми Симон?-чу се зловещият глас на Даркхаус
-Имам работа.-каза кратко момичето и си затвори съзнанието.
Стигна до подземието и отвори един шкаф.Започна да вади разни шишенца и да чете надписите.Най-накрая намери каквото търсеше.
-Няма да излизаш,Симс.
-Ооо лъжеш се.Излизам каквото и да ми струва.
-Ще ти струва училището и още години само в замъка.
-Това ми е ежедневието-продума момичето и излезе.
Незнанйно как тя успя да излезе от околностите преди магът да я хване.Малката отново направи летекод и се озова пред болницата.

» Симон Даркхаус