Фикчето на админчето xD

<center><embed src="http://www.pageplugins.com/generators/fordummies/dummiebook.swf" FlashVars="h=It`s a nice b0ok for a girl and boy`s life!&t=Doughter Of The Lord &b=I`m Edward! Who are you?&a=By Site Admin&d=Cool Myspace Generators&myw=325.5&myh=409.2" quality="high" wmode="transparent" width="333.5" height="417.2" name="For Dummies" align="middle" allowScriptAccess="samedomain" type="application/x-shockwave-flash" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" /></embed><br><font size="-2"><a href="http://www.pageplugins.com/">Cool Myspace Generators</a></font></center>

Увод
Черния Лорд вървеше по тъмната уличка,покрит с черна мантия.Косата му се спускаше до раменете,имаше големи и красиви сини очи,които си отиваха с черната му коса.Имаше и мускули…Той бе още младеж.Вървеше към малка и спретната къщурка ,на която прозорците светиха.Отвътре двама възрастни гледаха телевизия и се смееха на някакво шоу.Том Риддъл докосна дръжката на вратата с дланта си.Завъртя я много бавно.Пристъпи и изгледа в гръб възрастните хора.Бяха средно на 35-40 години.Жената с руса и леко избеляла коса,а мъжа с черна разрошена коса.Риддъл пристъпи напред ,за да се полюбува на гледката.Щеше да им изпее приспивна песен на вечен сън.Това му доставяше удоволствие.И същевременно сърцето му се късаше като го правеше.Но това бе на цената на вечна слава,всички щяха да се страхуват от него…Той извади пръчката си също толкова бавно.Насочи я към беззащитните,нищонеподозиращи хора и прошепна закленанието.То ги порази за секунди.Те паднаха до телевизора безжизнено.Ръцете им трепнаха два-три пъти и те починаха.Риддъл се качи на горния етаж.Там видя момиче точно на неговата възраст да спи дълбок сън.Тя се събуди и го погледна ококорена.Сълзите и бавно се стекоха по завивката.Тя не казваше нищо.Стана от леглото и падна на колене пред Риддъл.Той я вдигна и я прегърна.Хвърли пръчката в коридора.Момичето също го прегърна.Поне да умре прегърната.Но той не я убиваше.Погали я бавно и нежно по дългата черна коса.След това я погледна в сините очи.Усмихна се и изпита топлина.”Дали това е да се влюбиш?” – питаше се Риддъл и държеше момичето в прегръдките си.Те седнаха един до друг не леглото.Момичето избърса сълзите си и се преви в завивката.Оттам се чуваше тих звук,който наподобяваше плача на тъжното момиче.Риддъл също се зави до нея и я прегърна.Тя също го прегърна и заплака на рамото му.След това прошепна:
-Защо е нужно всичко това?
-Просто е нужно.-каза Риддъл и целуна момичето.
Тя му отвърна със същото и двамата се усмихнаха.Прегърнаха се силно и нежно…….